Вера Аврионова-Станджикова: Програмата Читалища е жизнено важна за нас
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с Вера Аврионова-Станджикова, секретар на пловдивското читалище " Съвременник-1986 “ за отвореното писмо на 400 читалищни дейци до министъра на културата.
Може ли да ни кажете в какво се състои казусът на читалищата?
Ами в действителност нашето отворено писмо е във връзка една стратегия – " Читалища “, която беше оповестена от Министерство на културата, и то напълно е ориентирано съответно по този въпрос. Събрахме се една група от над 400 читалища, които подписахме това отворено писмо и в следствие то беше изпратено до министъра на културата и членовете на парламентарните комисии по просвета и по бюджет. Нашата концепция е, че читалищата в действителност са витално значими за развиването на културата в България и в действителност има потребност от такива стратегии, само че концепцията е те да бъдат оптимално ефикасни и фактически повече читалища в цялата страна да могат да се възползват от сходни стратегии. Показателен е фактът, че 1423 плана бяха подадени по тази стратегия, т.е. това е един голям интерес, само че едвам 81 читалища получиха финансиране по нея, а това са под 6% от всички кандидатствали.
И в действителност, ние молим Министерство на културата за един разговор за това да разгледаме дружно какво може да бъде усъвършенствано по този начин, че програмата да бъде по-ефективна. В тази връзка предлагаме няколко стъпки, едната от които е увеличение на бюджета по самата стратегия, защото това, че той е непълен, е една от аргументите да се стигне до тези резултати. Да се обърне по-добро внимание на критериите, по които са оценени самите планове, и надлежно те да бъдат сложени на по-широко публично разискване.
Добре, само че откакто са били по стратегия тези планове, не е ли трябвало парите да са обезпечени и някъде да са пренасочени по-късно?
Не. Първоначално просто беше оповестена една много дребна стойност по самата стратегия – мисля, че 2 милиона лв. беше, което разбирате, че за толкоз читалища в цялата страна и при 1423 плана тази сума е извънредно незадоволителна.
Като цяло концепцията в тази ситуация беше читалищата да аплайваме и надлежно да получим опция за възстановяване на софтуерната среда. Т.е. имахме опция да аплайваме за техника – дали компютърна, дали обвързвана с осветяване, озвучаване, според от потребностите на всяко едно читалище. Знаете, че в по-голямата част от тези културни институции се работи с остаряла техника, една много огромна част от нея към този момент неработеща, и в действителност това беше нашата първа опция от години насам да възобновим в действителност техниката, с която работим.
Това не са били някакви креативен планове?
Не разбирайте, че подлагаме на критика Министерство на културата от позиция на самата стратегия. Тя е жизненоважна за нас. И в действителност ние в действителност сме признателни за тази опция. Просто концепцията е да подходим по този начин, че да създадем достъпът на повече читалища до тези средства вероятен.
Колко са читалищата в България?
Не мога да дам точна численост, само че по последни данни, които имах, мисля, че бяха към 4000 – в цялата страна приказвам, само че не мога напълно тъкмо да кажа.
Тоест, доста малко са съумели да получат някакво финансиране.
Едва 81 читалища, което при този сбор, даже на фона единствено на тези, които са подали планове, в действителност под 6% е доста дребен %.
Пловдивски читалища получиха ли някакви пари?
Да, има две пловдивски читалища, които са спечелили. Това са сътрудниците от читалище " Шалом Алейхем “ и читалище " Христо Г. Данов “. Една доста огромна част от подалите планове – мисля, че бяха малко над 1200 читалища, в това число и нашето, сме попаднали в рубрика " Одобрени планове, за които не доближава финансиране “. Програмата е добра и в действителност би била от изгода, само че просто средствата не доближават.
Вие в този момент се надявате с новия министър нещата да тръгнат по-добре?
Ами, почтено казано, без значение кой е министърът, по този начин или другояче, това е въпрос, на който просто би трябвало да се обърне внимание. Надяваме се, че от негова страна ще има схващане, отново споделям, без значение от неговата персона, от партия или от всичко сходно. Просто ние в действителност имаме потребност от такива стратегии.
Лошото е, че от доста места в културата към този момент проплакаха – и " Сценични изкуства “, и музеи, в този момент и вие, и нека се оправи в действителност новият министър.
За страдание, с течение на времето читалищата някак остават в периферията на културата. А е реалност, че изключително в дребните обитаеми места има извънредно огромна потребност от тях, тъй като те са центърът на културата в едно малко обитаемо място.
Точно по този начин е. А тук, в Пловдив, без значение, че е огромен градът, школите и другите такива занимания за деца са тъкмо в читалищата, нали по този начин?
Абсолютно. Ние предоставяме една по-достъпна среда за реализиране на такива школи.
Вашето читалище с какво разполага, какви занимания за деца и възрастни имате, да кажем?
Ние имаме много развити музикални школи. Предлагаме пиано, китара, солфеж, пеене. Също по този начин имаме занимания по британски език, по изобразяване. Имаме женски национален хор, който репетира всяка седмица при нас. Предлагаме също по този начин уроци по български език и математика за възпитаници. Т.е. безусловно предлагаме доста необятна палитра от действия, които са в действителност налични за локалните общности.
Да и дано кажем, че това е Читалище " Съвременник 1986 “.
Може ли да ни кажете в какво се състои казусът на читалищата?
Ами в действителност нашето отворено писмо е във връзка една стратегия – " Читалища “, която беше оповестена от Министерство на културата, и то напълно е ориентирано съответно по този въпрос. Събрахме се една група от над 400 читалища, които подписахме това отворено писмо и в следствие то беше изпратено до министъра на културата и членовете на парламентарните комисии по просвета и по бюджет. Нашата концепция е, че читалищата в действителност са витално значими за развиването на културата в България и в действителност има потребност от такива стратегии, само че концепцията е те да бъдат оптимално ефикасни и фактически повече читалища в цялата страна да могат да се възползват от сходни стратегии. Показателен е фактът, че 1423 плана бяха подадени по тази стратегия, т.е. това е един голям интерес, само че едвам 81 читалища получиха финансиране по нея, а това са под 6% от всички кандидатствали.
И в действителност, ние молим Министерство на културата за един разговор за това да разгледаме дружно какво може да бъде усъвършенствано по този начин, че програмата да бъде по-ефективна. В тази връзка предлагаме няколко стъпки, едната от които е увеличение на бюджета по самата стратегия, защото това, че той е непълен, е една от аргументите да се стигне до тези резултати. Да се обърне по-добро внимание на критериите, по които са оценени самите планове, и надлежно те да бъдат сложени на по-широко публично разискване.
Добре, само че откакто са били по стратегия тези планове, не е ли трябвало парите да са обезпечени и някъде да са пренасочени по-късно?
Не. Първоначално просто беше оповестена една много дребна стойност по самата стратегия – мисля, че 2 милиона лв. беше, което разбирате, че за толкоз читалища в цялата страна и при 1423 плана тази сума е извънредно незадоволителна.
Като цяло концепцията в тази ситуация беше читалищата да аплайваме и надлежно да получим опция за възстановяване на софтуерната среда. Т.е. имахме опция да аплайваме за техника – дали компютърна, дали обвързвана с осветяване, озвучаване, според от потребностите на всяко едно читалище. Знаете, че в по-голямата част от тези културни институции се работи с остаряла техника, една много огромна част от нея към този момент неработеща, и в действителност това беше нашата първа опция от години насам да възобновим в действителност техниката, с която работим.
Това не са били някакви креативен планове?
Не разбирайте, че подлагаме на критика Министерство на културата от позиция на самата стратегия. Тя е жизненоважна за нас. И в действителност ние в действителност сме признателни за тази опция. Просто концепцията е да подходим по този начин, че да създадем достъпът на повече читалища до тези средства вероятен.
Колко са читалищата в България?
Не мога да дам точна численост, само че по последни данни, които имах, мисля, че бяха към 4000 – в цялата страна приказвам, само че не мога напълно тъкмо да кажа.
Тоест, доста малко са съумели да получат някакво финансиране.
Едва 81 читалища, което при този сбор, даже на фона единствено на тези, които са подали планове, в действителност под 6% е доста дребен %.
Пловдивски читалища получиха ли някакви пари?
Да, има две пловдивски читалища, които са спечелили. Това са сътрудниците от читалище " Шалом Алейхем “ и читалище " Христо Г. Данов “. Една доста огромна част от подалите планове – мисля, че бяха малко над 1200 читалища, в това число и нашето, сме попаднали в рубрика " Одобрени планове, за които не доближава финансиране “. Програмата е добра и в действителност би била от изгода, само че просто средствата не доближават.
Вие в този момент се надявате с новия министър нещата да тръгнат по-добре?
Ами, почтено казано, без значение кой е министърът, по този начин или другояче, това е въпрос, на който просто би трябвало да се обърне внимание. Надяваме се, че от негова страна ще има схващане, отново споделям, без значение от неговата персона, от партия или от всичко сходно. Просто ние в действителност имаме потребност от такива стратегии.
Лошото е, че от доста места в културата към този момент проплакаха – и " Сценични изкуства “, и музеи, в този момент и вие, и нека се оправи в действителност новият министър.
За страдание, с течение на времето читалищата някак остават в периферията на културата. А е реалност, че изключително в дребните обитаеми места има извънредно огромна потребност от тях, тъй като те са центърът на културата в едно малко обитаемо място.
Точно по този начин е. А тук, в Пловдив, без значение, че е огромен градът, школите и другите такива занимания за деца са тъкмо в читалищата, нали по този начин?
Абсолютно. Ние предоставяме една по-достъпна среда за реализиране на такива школи.
Вашето читалище с какво разполага, какви занимания за деца и възрастни имате, да кажем?
Ние имаме много развити музикални школи. Предлагаме пиано, китара, солфеж, пеене. Също по този начин имаме занимания по британски език, по изобразяване. Имаме женски национален хор, който репетира всяка седмица при нас. Предлагаме също по този начин уроци по български език и математика за възпитаници. Т.е. безусловно предлагаме доста необятна палитра от действия, които са в действителност налични за локалните общности.
Да и дано кажем, че това е Читалище " Съвременник 1986 “.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ




